"
,,никой не може да ме нарани"
казваше тя и се смееше гръмко
дали на себе си или на болките си
не зная
и после започваше да говори и имах чувството че никога няма да спре
и тя никога не спираше
колко мъжки сърца беше разбила
как мъжете и падаха в краката само като се усмихне
как вечерта им обещаваше света
а на сутринта ги гонеше през смях
,,никой не може да ме нарани"
но аз я нараних и сега тя не спира да мълчи